СПОСОБ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ


ИМУЩЕСТВОТО НА ДЛЪЖНИКА КАТО СПОСОБ ЗА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

В законодателството на всяка държава, включително и в законодателството на Република България, се съдържат ограничения, които предпазват имуществото на длъжниците от неправомерни посегателства на държавните органи, които са натоварени със събиране на неплатени публични задължения.

Що е публично задължение и как то се изпълнява?

Публични вземания са данъчните и другите публични задължения като мита, глоби, задължителни осигурителни вноски и други, които са изброени в чл.13, ал.1 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК).
Плащането на данъчните и другите публични задължения се изпълнява по два начина – доброволно или принудително.

Доброволно събиране на публични задължения

Публичните задължения се изпълняват доброволно, когато дължимата сума бъде заплатена в срока, посочен в съответния закон, чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. Например данъчното задължение ще бъде изпълнено доброволно, когато е платено в срока, посочен в чл.74 от ЗДДС, чл.2а от ЗКПО, чл.7 от Закона за акцизите, чл. 50 от ЗОДФЛ и други.
Номерата на сметките за плащане по безкасов начин се посочват от органите, определили размера на публичното задължение в издаваните от тях актове и съобщения. Сметките се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.
Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета.
Безкасовото плащане за данъчни задължения чрез „Български пощи“ се извършва с пощенски запис за данъчно плащане по образец, утвърден от министъра на финансите.
Плащане на данъчни задължения в брой може да се извършва и в териториалните данъчни дирекции лично или чрез упълномощено лице.
Ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок и не са предприети мерки за обезпечаване на вземането, преди да бъдат предприети действия за принудително събиране, съответният орган изпраща покана до длъжника да плати задължението си доброволно.
Едновременно с поканата органът, който изпраща поканата, може:
1. Да уведоми длъжника по телефона и/или с посещение на място за последиците и възможните действия по събирането на вземането, в случай че не изпълни доброволно определените данъчни задължения.
2. Ако задължението е в големи размери и не е представено надлежно обезпечение, да поиска от органите на Министерството на вътрешните работи:
а) да забрани на длъжника или на членовете на контролните или управителните му органи да напускат страната;
б) да не се издават или да се отнемат издадените паспорти и заместващите ги документи за задгранични пътувания на лицата, които имат неплатени публични задължения;
в) да уведоми всички органи, които издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, да изискват удостоверяване на задължения към държавата от лицата, които кандидатстват за получаване на съответната лицензия или разрешение.

Принудително събиране на публични задължения

Публичните задължения се събират принудително, когато лицето не плати задълженията си доброволно. Чрез принудата се цели извършване на действие, което задълженото лице не е извършило доброволно. Принудителното изпълнение се извършва от органите, предвидени в чл.146 и чл.173 от ДПК и в Закона за събиране на държавните вземания (ЗСДВ). Дейността на тези органи е строго регламентирана в законодателството.
В случаите, когато задължението не бъде изпълнено в срока за доброволно изпълнение, органът, който трябва да събере вземането, може да предприеме и следните допълнителни действия:
1. Да постави на видно място в данъчната дирекция съобщение за длъжниците, които не са платили в срок задълженията си.
2. Да разгласи чрез бюлетин или чрез средствата за масово осведомяване списъци на длъжници с неуредени данъчни задължения.
По преценка на органа, който събира неплатените вземания, могат да се предприемат едновременно или поотделно изброените принудителни мерки. Преценката за прилагане на тези мерки се прави с оглед на размера на задължението или поведението на длъжника и се прилагат до пълното изплащане на задължението.
В случай че са предприети принудителни мерки по публичното задължение, което не съществува или е в значително по-малък размер от първоначално обявеното, то съответният орган обезщетява длъжника за всички причинени вреди и публикува опровержение по начина, по който преди това е публикувано задължението на лицето.

Кое имущество на длъжника
може да служи за погасяване
на публични вземания?

В българското законодателство терминът имущество се употребява с различно съдържание. Затова неговото съдържание трябва да се търси в смисъла, който влага в това понятие нормативният акт, който го използва. Разгледано по този начин, понятието имущество на длъжника като обект за събиране на публични държавни вземания се определя от два фактора. Първият фактор е имуществото на длъжника да създава възможност то да бъде иззето, което означава, че това могат да бъдат само вещи и материални блага, които се намират или ще постъпят в собственост на длъжника. Следователно това са такива вещи и материални блага, които имат за цел да задоволят нуждите на длъжника, но също така биха могли да задоволят и нуждите на кредитора (в случая държавата). Това означава, че задължения, които длъжникът има към други лица, не могат да се включат в понятието имущество, което може да бъде обект на принудително изпълнение.
Законодателят е предвидил също така, че спрямо определено имущество на длъжника не могат да се предприемат принудителни действия.
В чл.176 от ДПК е посочено, че принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:
А. Вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет.
В списъка на вещите, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение, се отнасят следните вещи, посочени в списък на вещите, върху които не може да бъде насочено принудително изпълнение съгласно чл.24, т.1 от Закона за събиране на държавните вземания (ДВ бр.64 от 1996 г.). Този списък е актуален и към момента, тъй като няма издаден нов списък на основание чл.176, ал.1, т.1 от ДПК.
Вещите, към които не могат да се приложат мерки за принудително изпълнение, са:
I. Вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, а именно:
1. Личните вещи, както и вещите, свързани със задоволяване на домашни нужди, като дрехи, бельо, легла, домашни и кухненски прибори, доколкото те позволяват на длъжника да живее, като води разумно и скромно домашно съществуване.
2. Всички детски храни и принадлежности.
3. Хранителните стоки:
а) необходими за осигуряване на домакинските нужди на длъжника и на неговото семейство за период четири седмици, или паричната сума за набавянето им, ако липсват запаси от тях и не съществува друг начин за осигуряването им освен закупуване;
б) когато длъжникът е земеделски производител, срокът е до нова реколта, а ако няма такава – равностойността й в земеделски произведения от друг вид, като тютюн, семена, ориз, вълна, памук, вино, ракия и други подобни.
II. Необходими горива, осветителни и отоплителни средства за осигуряване на домакинските нужди на длъжника и на неговото семейство в течение на три месеца.
III. Необходим работен добитък за земеделските производители:
1. Два коня (или два бивола, или два вола, или две магарета) и една крава или биволица, или две крави, или две биволици, ако те са единственият работен добитък на длъжника.
2. Една свиня, пет овце или три кози, десет пчелни кошера и домашните птици, ако тези животни ще осигурят изхранването на длъжника и на неговото семейство.
3. Необходимата животинска храна и фураж за осигуряване изхранването на животните за срок четири седмици, а ако липсват запаси от храна или фураж – паричните средства за набавянето им.
IV. Предмети за упражняване на занятие или дейност:
1. При лицата, упражняващи физическа, умствена или друга дейност за осигуряване на приходи – онези вещи, без които не е възможно извършването на тези дейности.
2. При лицата, упражняващи дейност, свързана със селско стопанство – средствата на труда, животните, торовете и селскостопанските произведения, необходими за обработване на земята.
3. Необходимото семе за посев на земеделските земи, притежавани от длъжника, но не повече от необходимото за засяване на 30 дка за страната и 50 дка за Добруджа.
4. Предвидените или получените възнаграждения в натура, ако съответните натурални продукти осигуряват жизненото съществуване на длъжника и на неговото семейство.
5. Работното облекло, както и работните инструменти, доколкото те са предназначени за използване от длъжника, както и всички вещи, включително необходимото облекло, свързани с упражняване на дейността на служители, духовни лица, адвокати, нотариуси, лекари и акушерки.
6. Всички уреди, инвентар и продукти, необходими за нормалната работа на една аптека.
7. Изкуствените органи, очила и други помощни приспособления и предмети, които се употребяват поради физически недъзи или наранявания от длъжника и от неговото семейство.
8. Книгите и музикалните инструменти, чието използване от длъжника и от неговото семейство е в тясна връзка с училището и с провеждането на други занятия за обучение.
9. Домашни животни (домашни любимци), непредвидени за продажба.
10. Семейните и личните ордени и отличия.
„Семейство“ по смисъла на този списък са всички лица, които живеят съвместно с длъжника и се издържат от него. От посочените вещи не могат да се ползват длъжниците по отношение на вещите, дадени от тях в залог.
Не могат да се предприемат действия по принудителното изпълнение и спрямо:
Б. Единственото жилище на длъжника, освен ако е търговец. Когато жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му – поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо.
Не могат да се предприемат принудителни действия спрямо жилище на длъжника, което задоволява неговите нужди.
Принудителни действия не могат да се предприемат спрямо жилище, което е единствено на длъжника, дори и когато той не живее в него.
В случаите, когато лицето притежава магазини, складове или други постройки, те могат да бъдат описани и продадени.
В. Сумите по сметки в банки до размер 150 лв. за всеки член от семейството.
Г. Земеделските земи – до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от собственика или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар.
Д. Не могат да бъдат запорирани суми, произтичащи от трудово възнаграждение, пенсии и стипендии, когато са в размер до 150 лв.
Е. Не се допуска принудително изпълнение и върху:
1. Обезщетения по социалното осигуряване, включително за безработица.
2. Социални помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет.
3. Суми, получени от инвалиди, глухи, слепи, неми, глухонеми, сираци и други категории лица в неравностойно социално положение, по дарение от физически и юридически лица – за данъчни задължения на надарения.
4. Вземания за издръжка, определени от съда.
Личен обиск на длъжника и неговото семейство не се допуска.
Лицата, които не са съгласни с предприетите спрямо имуществото им принудителни действия, могат да подадат жалба до органа, който е висшестоящ на органа, предприел принудителните действия. Действията на висшестоящия орган подлежат на обжалване пред съответния окръжния съд.

Може ли длъжникът да посочи имущество,
спрямо което да се предприемат принудителните действия от органите на Агенцията
за държавни вземания?

Длъжникът може, след като обяви всичките си активи, да предложи на органите, които събират задълженията му, изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от органа по принудителното изпълнение способи.
Предложението на длъжника може да не се приеме, ако предложеният начин на изпълнение не е достатъчен за изплащане на цялото му задължение.
Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да бъде обжалван пред директора на Агенцията за държавни вземания в 7-дневен срок от връчването му на длъжника. Жалбата не спира изпълнението.
Директорът на Агенцията за държавни вземания се произнася по жалбата в 7-дневен срок от постъпването й. Решението на директора е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: